Площад Таксим — какво да видите и какво да правите

Самият площад е сценичен декор за публичния живот на града. Паметникът на Републиката — открит през 1928 г., изваян от Пиетро Каноника — закотвя средата. Показателно е, че показва Ататюрк два пъти: войник от едната страна, държавник от другата. Джамията Таксим (открита 2021) и възстановеният Културен център Ататюрк (AKM, отворен отново 2021) рамкират новата епоха на площада. Оперният и балетен сезон на AKM сега върви с пълна сила — афишът тази година например слага „Бохеми“ до „Лебедово езеро“ — и до касата си струва да се надникне всяка вечер. Паркът Гези междувременно предлага единствената сянка.

Истинската атракция тръгва от ъгъла. Истиклял Джаддеси е пешеходният булевард от 1,4 километра, който слиза от Таксим до площад Тюнел, и е разходката на Истанбул: фасади бел епок, пасажи, църкви зад дворове и прочутият червен трамвай, който се провира през тълпата. На всеки петдесет метра има повод да спреш и затова две разходки по него никога не си приличат. По пътя Чичек Пасаджъ е цветният пасаж, станал галерия с мейхането, на мястото на стария театър Наум; също толкова атмосферен, рибният пазар — Балък Пазаръ — върви точно до него. По наш опит булевардът награждава бавното вървене и любопитството към страничните улици много повече от какъвто и да е списък. Гмурнете се във всеки полуосветен пасаж; най-добрите книжарници и магазини за плочи се крият един етаж по-горе.

Тогава какво всъщност да се прави тук? Да извървите Истиклял от край до край, да свърнете в пасажите, да ядете на рибния пазар и да завършите при Тюнел — или да продължите надолу до Галатската кула. Нощем паралелните улици се превръщат в най-гъстата редица барове и музикални места в града. Показателно е, че това е кварталът, в който Истанбул си ляга най-късно.

Името е водопровод, не поезия. Таксим значи „разделяне“ или „разпределяне“, и през 1732 г. султан Махмуд I построява тук максем — каменната камера, където северното водоснабдяване на града се разделя и се праща нататък към чешмите в квартала. Площадът израства около водното съоръжение и запазва името. С други думи, най-известният площад на Истанбул носи името на техническа сграда. Всъщност историята рядко става по-малко романтична или по-честна от това.

Ето частта, която повечето пътеводители изпускат: осмоъгълният максем още стои в началото на улица Истиклял. Той е единственият оцелял цял максем в Истанбул и след реставрация на İBB Miras отвори отново през юни 2024 г. като Музей на Републиката — което значи, че сега можете да влезете точно в сградата, на която площадът дължи името си.

Модерните пластове на площада дойдоха бързо. Паметникът на Републиката пристигна през 1928 г., пет години след новата държава. Впоследствие 20 век направи Таксим сборния пункт, парадния плац и новогодишната всекидневна на града. Следователно всичко тук носи публична памет — именно затова площадът постоянно се преустройва, обсъжда и обича. Постойте десет минути до паметника и целият град минава покрай вас: пътуващи към работа, булки, протестиращи, туристи, продавачи на симид. Тази смес е гледката и никой билет в града не купува по-добра.

Надолу по булеварда миналото стига по-дълбоко. Галатасарайският лицей по средата води началото си от 1481 г., а в другия край на Истиклял фуникулярът Тюнел вози хора нагоре от Каракьой от 1875 г. — втората най-стара подземна градска железопътна линия в света след лондонската. Една мярка колко сбита става тук историята: трамвай, Тюнел и джамия от 16 век делят едни и същи сто метра. Тюнел е точно онзи фуникуляр от 1875 г. — 573 метра тунел, чиито две станции още вървят като часовник.