Мегарците са първият исторически народ, заселил се в района на днешен Истанбул. През 680-те години пр. н. е. те мигрират от Гърция, преминават през Мраморно море и основават град Халкидон на мястото на сегашния квартал Кадъкьой, от азиатската страна. Първите жители на Халкидон са били земеделци и имат съмнителната чест да бъдат известни като „Нацията на слепите“. През 660-те години пр. н. е. друга група мегарци основава град на днешното място Сарайбурну. Според легендата тези мегарци са посетили оракула в храма на Делфи, преди да тръгнат по море, за да създадат град. Оракулът ги посъветва да се установят „точно срещу нацията на слепите“. Когато стигнаха до днешното място на Сарайбурну, мегарските колонисти бяха впечатлени от височината му и от факта, че е естествено защитен от три страни от морето. След като забелязаха Халцедон, точно от другата страна на Босфора от Сарайбурну, те си помислиха: „Всеки, който би могъл да създаде град с оглед на такова перфектно място, трябва наистина да е сляп!“

Византийският период:

Мегарците решили, че мъглявият съвет на оракула трябва да се отнася за Истанбул – Сарайбурну, и основали тук първото селище в своя град. Те дават името „Византион“ на града, на името на един от техните капитани, Визас. По този начин корените на Истанбул са поставени през седми век пр. н. е. - известен като началото на византийския период - от мегарски колонисти от Гърция. През 278 г. пр. н. е. Византия е обсадена от тевтонски племена, дошли от запад. След като триумфират в Македонските войни през 146 г. пр.н.е., римляните поемат контрола над Балканите и Мала Азия; разбира се, Византия също става част от Римската империя. През 330 г. римският император Константин I провъзгласява Византия за новата столица на империята и започва да обновява града. Градът е прекръстен на „Константинопол“ и от този ден нататък се превръща в едно от най-важните места в християнския свят. Римската империя е официално разделена на две части, Източна и Западна през 395 г. сл. н. е. През 476 г. сл. н. е. остготите отстраняват западния римски император Ромул Август от трона и по този начин връщат цялата империя на Зенон, източния римски император. Това предаване на властта бележи падането на Западната Римска империя и установяването на Константинопол като единствена имперска столица. След това Константинопол става уникален източноправославен град.

Латинската окупация

Кръстоносците за първи път достигат до Истанбул през 1096 г. след като научават за спора за византийския трон, кръстоносците решават да се възползват от възможността да влязат в града. С помощта на венецианците те успяват да влязат в Златния рог и превземат града на 13 април 1204 г. Непосредствено след пристигането си те започнаха да експлоатират и обедняват града; Благородниците и богатите класи на Константинопол бяха избягали в град Никея на изток.

Връщане към византия

Вторият византийски период започва през 1261 г. с отвоюването на Истанбул от латинците от династията Палеолози. Въпреки това градът никога не е възвръщал предишното си значение и слава. През Втория византийски период градът започва бавно да бъде обграждан от османците и в крайна сметка неизбежността на падането му става ясна. От 1393 г. нататък градът е принуден да плаща данък на османците. Въпреки че е обкръжен през 1393 г. от султан Йълдъръм Баязид и през 1422 г. от султан Мурат II, нито един от тях не успява да превземе града напълно.