Успоредно с разрастването на града тече и трескава строителна дейност. От една страна султани, от друга страна държавници, немюсюлмански богаташи и чужди посолства строят вили и имения. Дворците Долмабахче, Чираган и Бейлербей, вар намлява Павилиони Кючуксу, Ayazağa, Alemdağ, İcadiye и Mecidiye Villas са построени през този период. Също през този период много държавни сгради, наречени „мебаин-и емрийе" бяха построени. Те включват офиси на пощенската администрация в много райони, Tophane, Maçka Arsenals, Harbiye Ministry и Pangaltı Harbiye Buildings.

Тази бърза западняшка дейност оставя своите следи и в архитектурата. През този период класическата османска архитектура е изоставена и са направени нови сгради в западни стилове като напр. барок, Рококо, неоготически намлява ампир. Всъщност тази промяна в стила навлиза и в архитектурата на джамиите.

През тези години имаше забележими подобрения в инфраструктурата и градските услуги. Те включват изграждането на мост над Златен рог, тунел (метро), румелийска железопътна линия, стартиране на Şirket-i Hayriye, която администрира вътрешноградския морски транспорт, създаване на други държавни служби на Şehremaneti (община), прокарване на първата телеграфна линия, създаване на Дирекция на полицейските сили и полицейските участъци към нея контрол, обслужване на болница Vakıf Gureba и компания за конски трамваи.

Голямо значение беше отделено на откриването на модерни образователни институции което би подхранвало процеса на западняване. Darülfünun, основата на днешния Истанбулски университет, мъжки и девически гимназии, Училище по архитектура, Училище по телеграфна информация, Педагогически колеж, Учителска гимназия, Училище по лесовъдство, Училище за детски ясли и акушерство, Mekteb-i Sultani (лицей на Галатасарай), училището по индустрия и училището по медицина и държавна администрация бяха училищата, които започнаха своя образователен период тогава.