Джамията има важно място в религиозния фолклор на Истанбул. Жилетката (мантията) на Пророка е взета в началото на 17 век от Шукруллах Ювейси на фамилията ел-Карани от фермана на султан Ахмед I. След като е запазена на няколко места, накрая е поставена в джамията, която е построена точно за тази цел.

От петнадесетия ден на месец Рамазан до религиозната нощ на Кадир, Hırka-i Şerif е отворен за посетители в паузата между обедните и следобедните молитви. По време на строежа на джамията много сгради наблизо са построени като добавки към джамията, като например погребална зала за най-възрастния член на Семейство Ювейси, кабинет за заместника, казарми за войници (тази сграда, която в момента се използва като основно училище Hırka-i Şerif), и стаи за дежурните.

В двора се влиза през три порти. Изработени са от дялан камък кефеки. Джамията има две минарета, всяко с по един балкон. Купол с осем прозореца покрива осморъбата джамия. Над портата от дясната страна на двора има калиграфска епитафия от Казаскер Мустафа Иззеддин, под Султан Абдулмеджидмонограм на. Под купола се виждат и осем рамкирани стихописни надписа, направени от същия калиграф. Над мимбрата са показани осем рамкирани надписа, които са Абдулмеджидсобствена работа и носи неговия подпис. Проповедническо бюро, михраб и мимбар са изработени от червен порфир.